Подробни бележки за Разкази за Саня

Подробни бележки за Разкази за Саня

Blog Article

- Ей, по инерция съм си взел портфейла с мен тук в гората, но хубавото е, че вътре винаги нося презерватив.

– Запомни ме тук край божурите, таз скала е моята, Саниева я казвай – посочи с

- Толкова далеч не беше стигал някой досега. Никой не ми е обръщал толкова внимание.

Мъдростта в тази приказка е многозначителна. На повърхността е поуката в лицето на самоуверената скала, която във вярата в собственото си могъщество се самозабравя.

Той се чувствал съвършено щастлив и всяка вечер преди лягане си пеел песничка: Носо-носо-носо-роги Всичко ядат по пътя си И не мислят за това Какво се случва в […]

Съвсем леко се усмихна и си разкопча горнището, после махна сутиена – красота, онемях, перфектните цици, големи, без да са огромни и увиснали, хубави малки ореоли на зърната, мечта.

- Коня го изтормозих максимално, че нямах представа дали ще ме чакаш толкова време, но на връщане ще се прибираме спокойно.

– Що думаш? – Демия сетне се изправи. – Как че те Разкази за Саня прежаля? – гласът й секна

Отишли да извикат и Маша. – Дядо, бабо, – казала Маша, – пуснете ме в гората с приятелките! Дядото и бабата отговорили: – Иди, […]

- Знам бабо, но не можем да тръгнем по улицата в това състояние! – контрира я Христо. - Трябва да освободим това напрежение…

Този разказ от Елин Пелин е част от сборника му “Под манастирската лоза”. Главните герои в книгата са църковните служители.

На мен направо ми пламна лицето, леко се разтреперих, силно се възбудих, не очаквах такива откровения и казах:

– Що стори, Саньо? – попита запъхтяна Демия, която се криеше зад дървото от

кръстосали ръце като всяка беше хванала пафтата на другата и удряха ръченица в